Въвежда се „режим складиране на стоки до поискване“.
Целта е да се опростят правилата за вътреобщностна търговия на стоки между лица от различни държави членки на ЕС. Отпада необходимостта лицето, което прехвърля стоката, да се регистрира за целите на ДДС в държавата- членка на пристигане на стоката. Това обаче налага въвеждане на нови условия, които да гарантират събираемостта на дължимия ДДС в държавата- членка на пристигане на стоката. Едно от тях е собствеността върху стоката да бъде прехвърлена в рамките на 12 месеца от пристигането й в съответната държава членка. Както и изискването в момента, в който започва изпращането или транспортирането на стоката от едната към другата държава членка, доставчикът да знае кой е потенциалният клиент и да посочи идентификационния му номер.
Заявените електронни адреси за кореспонденция вече ще се считат за електронен адрес за получаване на съобщения. Така регистрираните по ЗДДС лица няма да се налага да декларират повторно адрес за получаване на съобщения.
Източник: standartnews.com
